Фталати или фталатни естери и фталова киселина. Те се използват главно като пластификатори, т.е. вещества, които се добавят към пластмасите, за да се увеличи гъвкавостта, прозрачността, дълготрайността и дълготрайността. Те се използват предимно за омекотяване на поливинилхлорид (PVC).

Фталатите с ниско молекулно тегло от алкохолите C3-C6 постепенно се заменят с много продукти, свързани със здравословни проблеми в САЩ, Канада и Европейския съюз. Те се заменят с фталати с високо молекулно тегло (тези с повече въглерод в сравнение с 6 в гръбнака, които са по-стабилни и трайни). Промишленият пазар все още е доминиран от високи фталатни пластификатори; Въпреки това, поради законовите разпоредби и повишената осведоменост и възприятия за околната среда, производителите все повече са принудени да използват пластификатори без фталат.

Разпространение и експозиция на човека

Тъй като повечето от омекотените пластмаси съдържат фталати, повечето хора са изложени на фталати. Например, в тестовете, проведени от турците, метаболитите на човешкото тяло притежават фталатни естери в техните уринни проби. Доказано е, че гризачите, изложени на определени фталати, променят високите си нива на хормонални нива и причиняват вродени дефекти.

Използва фталат

PVC се използва широко в канализационната тръба поради ниската си цена, химическата устойчивост и лесното свързване. Фталатните омекотители са от съществено значение за използването на PVC, което обикновено е много крехко.

Фталатите се използват в голямо разнообразие от продукти, от хапчета за чревно лекарство и хранителни добавки към средства за контрол на вискозитета, желиращи агенти, филмообразуващи агенти, стабилизатори, диспергатори, смазващи вещества, свързващи вещества, емулгиращи агенти и суспендиращи агенти. Последните приложения могат да бъдат намерени в лепила и лепила, селскостопански добавки, строителни материали, продукти за лична хигиена, медицински изделия, детергенти и повърхностноактивни вещества, опаковки, детски играчки, глина за моделиране, свещи, бои, кожени колани, обувки и текстил.

Печатни мастила и покрития, фармацевтични продукти, хранителни продукти и текстилни продукти. Фталатите също често се използват в меки пластмасови риболовни примамки, конопат, боя пигменти и секс играчки, наречени "желе каучук". Фталатите се използват в различни домакински приложения, като завеса за душ, винилови подове, лепила, подови плочки, хранителни контейнери и опаковъчни материали и почистващи материали. Продуктите за лична хигиена, съдържащи фталат, включват парфюм, сенки за очи, овлажнител, лак за нокти, течен сапун и лак за коса.

Фталатите се намират и в медицински приложения като модерна електроника и катетри и кръвопреливания. Най-често използваните фталати са ди (2-етилхексил) фталат (DEHP), диизодецил фталат (DIDP) и диизононил фталат (DINP). DEHP е доминиращият пластификатор, използван в световен мащаб в PVC поради ниската си цена. Бензилбутилфталат (BBP) се използва при производството на разпенен PVC, който често се използва като материал за подови настилки, въпреки че използването му в западните страни е намаляло бързо. Парфюми и пестициди в разтворители, използвани като фталати с малки групи R и R '.

Около 8,4 милиона тона пластификатори се произвеждат годишно в света, в резултат на което продуктите, произведени в Европа, са около 1,5 милиона тона. Приблизително% 70 от тези суми е фталат и наскоро е около 88. Останалият 30 е алтернативна химия. Пластификаторите допринасят за 10-60 от общото тегло на пластифицираните продукти. Съвсем наскоро в Европа и САЩ регулаторните промени доведоха до промяна в потреблението на фталат, като по-високите фталати (DINP и DIDP) променят DEHP до пластификатори с общо предназначение, тъй като DIDP и DINP не са класифицирани като опасни. Всички тези фталати сега са регулирани и ограничени в много продукти. Въпреки че е доказано, че DEHP не представлява риск при оценката на практиките, използващи методи за оценка на риска, категория 1B се класифицира като репротоксин и сега е включена в приложение XIV на Европейския съюз. Законодателството REACH и DEHP са отменени в Европа съгласно REACH и могат да се използват само в някои случаи с определени ограничения. Европейската комисия, след като получи становището на Европейската агенция по химикали (ECHA), Комитетът за оценка на риска (RAC) и Комитетът за социално-икономически анализ (SEAC) се предоставят от Европейската комисия на ограничена основа.

История на фталата

Разработването на пластмаса целулозен нитрат в 1846 се произвежда с патент за рициново масло за използване като първи пластификатор в 1856. В 1870, камфорът е по-предпочитаният пластификатор за целулозен нитрат. Първоначално фталатите бяха въведени в 1920s и бързо замениха летливата и миризлива камфора. В 1931, търговското присъствие на поливинилхлорид и развитието на ди (2-етилхексил) фталат причинява пластификаторът да експлодира PVC индустрията.

Свойства на фталата

Фталатни естери са диалкилови или алкил арилови естери на фталова киселина (наричана още 1,2-бензендикарбоксилна киселина, която не трябва да бъде структурно смесена с изомерни терефталови или изофталови киселини); Терминът "фталат" се получава от фталова киселина, получена от думата "нафтален". Когато се добавят към пластмасите, фталатите позволяват дългите поливинилови молекули да се плъзгат един срещу друг. Фталатите имат течна консистенция с отворен сироп и показват ниска разтворимост във вода, висока разтворимост в маслото и ниска летливост. Полярните карбоксилни R и R 'допринасят малко за физичните свойства на фталатите, освен когато са твърде малки (например етилови или метилови групи). Фталатите са течности без мирис, получени чрез взаимодействие на безцветен фталов анхидрид с подходящ алкохол (обикновено въглерод 6-13).

Механизмът, чрез който фталатите и свързаните съединения влияят на пластификацията на полярния полимер, е обект на интензивно проучване от 1960s. Механизмът е един от полярните взаимодействия между полярните центрове на фталатната молекула (C = O функционалност) и положително заредените области на винилната верига, обикновено разположени на въглеродния атом на въглерод-хлорната връзка. За тази цел полимерът първо трябва да се нагрее в присъствието на пластификатор върху Tg полимера и след това до състояние на топене. Това позволява образуването на близка смес от полимера и пластификатора и осъществяването на тези взаимодействия. Когато се охлаждат, тези взаимодействия остават и мрежата от PVC вериги не може да се реформира (както в непластифицирана PVC или PVC-U). Алкиловите вериги на фталата след това отделят PVC веригите. Те се смесват в пластмасовите изделия в резултат на производствения процес.

Тъй като те обикновено не са химически свързани с пластмаси, фталатите се освобождават от пластмасовия материал чрез относително меки средства. Например, те могат да бъдат отстранени чрез нагряване или чрез екстракция с органични разтворители.

Алтернативи на фталата

Има много биологични алтернативи на пазара. Проблемът е, че той обикновено е скъп и несъвместим като първичен пластификатор. Обаче, диоктил терефталат (терефталатен изомер с DEHP) и дисунонилов естер на 1,2-циклохексан дикарбоксилна киселина (хидрогенирана версия на DINP) са на разположение в ценообразуване и добри пластификационни свойства.

Разработен е пластификатор на основата на растително масло, който използва синтез на един реактор и е съвместим като първичен пластификатор. Диоктилът е лесно достъпен за фталат. Освен това се разработват и разширяват много други пластификатори на биологична основа като алтернатива на фталатите.

Фталатна маса (използвана)

TÜRCERT може да се свърже с тестове и анализи на фталатни и фталатни естери, както и FTALAT FREE сертификат (без фталат).